Както се посочва в материала на Bloomberg, общата стойност на обявените проекти за строеж на атомни електроцентрали се оценява на приблизително 130 млрд. EUR.
В момента единствените нови атомни електроцентрали в процес на изграждане в Европейския съюз са един блок в Словакия (АЕЦ „Моховце“) и два блока в Унгария (АЕЦ „Пакш“), но има много други планирани. България, Чехия, Полша, Румъния, Словакия и Словения искат да строят нови енергоблокове, съобщава агенцията в свои аналитичен материал.
Проблемът с тези планове е липсата на потвърдени източници на финансиране.
Страните от Източна Европа очакват Европейският съюз да подкрепи ядрени проекти като част от бюджетния си цикъл за 2028–2034 г. и затова не бързат да вземат инвестиционни решения.
Държавните субсидии почти сигурно ще получат одобрение от Европейския съюз, но мащабът им е плашещ. „Например, в Полша въглищата отдавна доминират в производството на електроенергия. За първи път в страната ще бъдат построени атомни електроцентрали. Правителството преговаря как да финансира реакторите на Westinghouse Electric Co. за първата си централа, която може да струва повече от 30 млрд. USD – сума, равна на целия бюджет за отбрана на нацията за 2023 г. или 3,9% от брутния вътрешен продукт.
По-рано беше съобщено, че Украйна планира да построи едновременно 11 големи атомни енергоблока: девет по технологията AR1000 и два по технологията VVER-100. Първите два американски енергоблока ще бъдат изградени на площадката на Хмелницката АЕЦ, един в Ривненската АЕЦ и два в Южноукраинската АЕЦ. Обмисля се и вариант за изграждане на нова Чигиринска АЕЦ.
Строителството на енергоблоковете на ХАЕЦ многократно е подлагано на остри критики от експертната общност. Директорът на Центъра за енергийни изследвания Александър Харченко заяви, че парите, отпуснати за дострояването на енергоблоковете на ХАЕЦ, ще бъдат „погребани просто така, безперспективно“. Според Харченко сегашната кризисна ситуация изисква тактически действия в хоризонт от 2 до максимум 3 години. Но въпросът дали нови ядрени блокове ще се появят след 10 или 15 години не е важен и като цяло след 5 години може да стане без значение. „Аз съм реалист, разбирам, че е невъзможно да се построи ядрен блок по-бързо от 12 години, дори при най-добри условия. Технически, процедурно и бюрократично е невъзможно“, каза експертът.
Николай Щайнберг, бившият главен инженер на Чернобилската атомна електроцентрала след аварията и бивш ръководител на Държавния комитет за ядрена безопасност и заместник-министър на енергетиката, каза, че днешните опити за възобновяване на строителството на енергийни блокове са предимно „бърборене и самоувереност“. По думите му готовността на обектите за строителството на блокове №3 и №4 реално е не повече от 25%. „Изглежда, че следващото предизвикателство е да се отвори финансиране и да се изградят схеми. „Схеми, но не блокове“, описа идеята за завършване Стайнберг.
Лана Зеркал, бивш съветник на министъра на енергетиката, извънреден и пълномощен посланик, нарече идеята за завършване на енергоблоковете „приказка“. „Казват ми, че Енергоатом има по-глобални проекти – за довършване на атомни енергоблокове. Да, вече съм объркана колко атомни блока изграждат едновременно.
На 17 юни 2024 г. Комисията по енергетика, жилищно-комунални услуги на Върховната Рада одобри законопроект за изграждането на енергоблокове № 3 и № 4 на Хмелницката АЕЦ.
